четвъртък, 17 август 2017 г.

Когато технологията ни изпревари твърде бързо

В България Интернет навлезе в живота ни късно, но бързо и неудържимо. Преди 20 години това беше непозната дума за повечето хора. Преди 15 - скъпо удоволствие, почти лукс. Както и компютрите, впрочем. А в последните 10-ина години много хора изведнъж заживяха в Интернет. А сега се стигна дотам, че тези дни Силвестър Сталоун ни завидя за покритието!
За съжаление мнозина вярват, че Интернет се свежда до социалните мрежи и онлайн пазаруването. На телефона. Ако е през Free Wi-Fi в метрото - най-добре!
Ах! Щях да забравя! И да си свалят "филмче" или "музичка"...
Това е тревожна тенденция. Създава у хората усещане, че са високо-технологични и много "напред с материала", а всъщност не знаят за какво служи компютърът и как да напишат на него една автобиография. В която претендират за компютърна грамотност, разбира се.
Детето виси по 20 часа на компютърни игри. Вместо да вземат мерки, родителите се умиляват и обясняват с повод и без повод колко е "добре с компютрите" синът им. А околните услужливо въздъхват "Те децата сега се раждат компютърно-грамотни...". Леле! Верно???

Чувала съм мнозина да се прехласват по "Матрицата" (филм, който аз трудно издържам), но се съмнявам реално да се замислят за значението му (оценявам го, въпреки, че не съм голям фен на филма).
Аз се запознах с Интеренет още в зората му у нас. По онова време четох "Лице в лице" на Филип Финч. И оттогава не си позволявам да подценявам потенциалните рискове. От новините за хладилници, които ще ни поръчват храната, ме полазват тръпки. А живеещите във Фейсбук никак не се смущават да излагат в пълни подробности живота си пред света, въпреки почти ежедневните съвсем реални новини (в сегашно време!!!) за престъпления, произтекли от подобно поведение. От тях обирите на празни за седмица домове са най-малкият проблем. По-сериозните са кражбите на лични данни, следенето, виртуалният тормоз, често прерастващ в съвсем истински...
Много от тези хора са родители и децата им водят същия необуздан живот в мрежата. Ако ги питаш не ги ли е страх за децата, казват "Е кво толкова? Всички деца са така!". Не ги е страх. Същите хора не ползват банкови карти, защото ги е страх. Ако случайно ползват някаква, не ползват Интернет-банкиране, защото ги е страх. Просто удивително!

Няма коментари:

Публикуване на коментар