неделя, 10 септември 2017 г.

Удобство, забавление, безопасност

Интернет вече е част от нас. Или ние от него, не знам кое е по-вярно.
Когато писах, че все пак се случва технологиите да изпреварят емоционалната и интелектуалната ни готовност за тях, още не знах какви ужасни новини ни чакат...
Само след няколко дни загина 11-годишно момиченце в Бургас. Тези дни си отиде 11-годишно момченце в Стрелча. Жертви на живота в Интернет. Жертви на изгубената представа за разликата между реалното и виртуалното. Жертви на безгрижието...
Невероятно е, наистина невероятно! Пазим колите и домовете си, пазим техниката и парите си, а че би трябвало да пазим повечко децата си, забравяме!
Всъщност пазим и тях - да не настинат, да не останат гладни, да не ядат боклуци, да не им е скучно, да не останат без някоя вещ, каквато "имат всички"...
Когато замислих тази публикация, за друго имах предвид да пиша. Но реалността се стовари отгоре ни и промени и посоката на моите разсъждения. Ще се опитам да засегна повече теми, без да затъвам излишно в никоя.

Готови сме на всичко в името на удобството:
Но-фрост хладилник
Перяща прахосмукачка
Универсално дистанционно
Готварска печка с таймер и отложен старт
Пералня със сушилня
Телефон с... няма да изреждам
По-рано казвахме, че някой нов уред всичко правел, само децата не гледал. Е, някои от днешните главно това правят.
Започваме с плюшеното куче, което вместо родителите да научи бебето кое е краче и кое ръчичка, свети ли лампата или не свети, минаваме през телевизора, вързан към кабелна с 50 детски канала и стигаме до телефона с план с неограничен Интернет. Върховното удобство!
Съвършени бавачки! Осигуряват време на мама да пазарува от съмнителни сайтове и да лайква мъдрости в няколко социални мрежи на таблета и на татко да играе онлайн и да псува из форумите на компютъра. Модерни хора!
После същите тези хора се нареждат на 5-6 различни опашки, за да изтеглят пари кеш и да платят сметките. Защо? Нямат вяра на банките, пазят си парите.
Пак те, като се наложи да попълнят някакво заявление, вземат лист и химикалка. Защо? Не му разбират много на компютъра, страх ги е "да нему направят нещо".
Приятел има рожден ден. Вместо да му звъннем по телефона и да му пожелаем нещо от сърце, оставяме съобщение на стената, тагваме го на картинка с торта и красиви чужди думи, пращаме СМС, често фабрично заложен в телефона или свален от Интернет...

Готови сме на всичко в името на забавлението:
Кабелна, сателитна, цифрова ТВ с 500 канала
Телевизор с размерите на френски прозорец
Таблети и геймърски компютри
Телефони, с които "снимаш като истински професионалист"
Айподи, айпади, ай-ай-ай...
Стигнали сме до тържеството за рождения ден на приятеля. Всеки поглед, дума и чиния надлежно се снимат, постват и тагват. Върховното забавление!
Всяка крачка от почивката се онагледява в Интернет в реално време, както и всяка дума, усмивка, сълза или сопол на детето. Детето така свиква, че е нормално. Че е много яко, че е много забавно. Че няма правила, няма граници.
И после разбитият по време на почивка дом може да се окаже бял кахър. В сравнение с виртуалното насилие, прерастващо в реално, често между деца. И с новини като тези, с които започнах.

И като сме на правилата, границите и новините, да споменем и хората, отишли с оръжие на детски рожден ден. И подали го в ръцете на дете. Не е важно възможно ли е дете да дръпне спусъка. Важна е представата за забавление, която остава у децата. За отговорността. За границите и за връзката между действия и последици. Реални.
За разигралата се като следствие трагедия няма смисъл да разсъждавам и аз.
Само взех да се чудя какво толкова се кахъря за отговорното боравене в оръжия-играчки!? Пуцай, куме!

Мислех да пиша за удобното и безопасно ползване на разни технологични новости в ежедневието ни. Не ми се получи. Може би друг път. Бъдете внимателни

Няма коментари:

Публикуване на коментар